вторник, 7 октомври 2014 г.

Ако ти стиска...

"Такава съм. Такава ме обичай! - 
Ревнива. Безразсъдна. Непокорна.
Жените като мене те привличат.
Не ми разказвай как си търсиш скромна.
Не ми разказвай - виждам ти очите!
От огъня във тях ще ослепея.
Защо ти е момиче от мечтите,
когато срещу теб танцува фея?
Да, вярно е - рискуваш си сърцето.
Но, моля те, не бързай да се плашиш!
Възможно е да литнеш до небето!
Е, може и в калта да се удавиш...
Не се опитомявам лесно. Даже
почти е невъзможно. Но опитай!
Страхлив ли си - до ден ще се откажеш.
На втори шанс обаче не разчитай.
Влудяваща съм често. Не отричам.
Със мен глава поставяш във торбата.
Но Бог ми е свидетел, че обичам
сто пъти по-горещо от жената,
която ще мълчи и ще те слуша
дори когато знае, че е права...
От мене не очаквай да ти служа.
Очаквай да обичам до забрава!"

Васка Мадарова

петък, 28 февруари 2014 г.

Целувка по челото


Нямам право да попитам къде са джентълмените,защото вече не останаха и дами.Чудя се какво остана всъщност?Има ли някъде следа от "онази" любов?От онази,която всички я наричат "лигава".На мен не ми пука как я наричат,питам къде е?Някой виждал ли я е скоро?Аз я искам!Смейте се! Нека е лигаво,когато ми подарява цветя и нека е лигаво,когато ми отвори вратата,за да мина първа.Нека входящата кутия в телефона ми е празна,но нека имам грижливо скрити в гардероба си любовни писма.Нека в някоя лятна вечер по прозореца ми да дрънчат камъчета!Някой хвърля ли ги вече?Ами красивите думи?Забравихте ли ги?Забравете ги - не са ви нужни.Каква гордост е да бъдеш "вървежна"?Каква слава е да си "играч"?Това се цени в днешно време.Колко е задръстено да си джентълмен?Каква скука е да се правиш на дама?Не си струва,нали?Пътят към сърцето й е мноооого дълъг,а на теб не ти се занимава с подробности.Познах ли?За да го впечатлиш с ума си - трябва време,но ако се разголиш още малко - ще стане по-бързо.Няма да критикувам.Не ми се занимава.Не ми се хабят думи.Предлагайте се мили момичета!Адмирирайте ги скъпи момчета!Оплачете се едни от други после,когато сте си омръзнали.Мрънкайте и се чудете къде е тя.Продължавайте,браво!Аз,обаче,не губя надежда.Знам,че още ги има онези,които си свалят якето,когато тя трепери.Които я целуват по челото.Които още искат да "правят любов",а не да се "чукат".Които й казват "красива си".Има и момичета,които ще го оценят.Които,още чакат принца и се държат като принцеси.Които не се срамуват да четат книги и да бъдат умни.Някъде там са,знам.Знам,че ще се намерят един друг въпреки разврата наоколо.Знам,че ще я изживеят заедно "онази" любов.Сигурно са се отчаяли от пародираното й подобие,което се тачи около тях и може би почти са загубили надежда.. Не се отказвайте!Борете се за нея.Тя си струва усилията.Защото тази любов не свършва с неловко довиждане като след секс с някой непознат - тя остава завинаги.И няма да умре докато,знаете,че някъде там,някой ви чака и ще ви обича истински!Ще ви обича с рози,целувки по челото,красиви думи и камъчета по прозореца.Само трябва да почакате животът да ви срещне и ще повярвате в приказки отново!