Въпреки това

Вероятно всеки от вас е чувал клиширания вече израз „Никой не е перфектен!”Днес аз няколко пъти го чух и си зададох въпроса „Какво е съвършенството?”През ума ми минават какви ли не неща,които считам за идеални .Розовите облаци  точно преди слънцето да залезе,ароматът на шоколад рано сутрин,детският смях,звукът на дъжда,неговата усмивка.. Вие сигурно намирате други неща за перфектни,нали?За всеки е различно и това означава,че не можеш да бъдеш перфектен в очите на всички,но значи и също,че през погледа на един определен човек можеш да бъдеш напълно съвършен. Какво е съвършенството?Отново се питам и вече чувам отговора от онзи напевен шепот в съзнанието ми,който си тананика тихичко своята истина.Съвършенството е хармония.Баланс.Начинът,по който  недостатъците и качествата се допълват.Работят в синхрон,като добре смазан механизъм,който движи света.Едното не може да съществува без другото,точно както и не съществува човек без недостатъци.И по-добре,ако питате мен.Добре е,че няма такива хора,защото щяха да бъдат адски скучна компания.Защото малките несъвършенства са най-хубавото у един човек. Не са неговата слабост,а неговия чар, понеже го завършват и го правят интересен.Правят го цял и единствен.Карат механизма да работи и идва момент,когато той си свършва добре работата,защото внезапно се появява,някой, през чийто поглед си напълно съвършен.Той вижда хармонията,в която работят всички твои качества и недостатъци и се вглежда в резултата.Намира красота във всяка част от него и се влюбва.Влюбва се и в нещата,които винаги си мислил за слабости и ако и ти се влюбиш в неговите – започвате един нов механизъм.Механизъм ,който движи вашия свят,върти се,работи,понякога се поврежда,но с малко търпение и обич винаги може да бъде поправен.Появяват се трудности,проблеми,но след всяка спънка разбираш,че го обичаш още по-силно.Обичаш го не само заради,а въпреки това,което е и в един момент осъзнаваш,че сте перфектни.Защото любовта е съвършена..