Пожар

Без четка
без гума
със пръсти
рисува
без правила
от листа излиза
не мига дори
и пода облича
с целувки
и дрехи от
шарени мисли
гримира го щедро
не казва и дума
не носи обувки
фиби и шноли
не пипай
че пари
април е виновен
влюбен безумно
превърнал се в огън
уж да я стопли
но в пламъци
лумнал
изгаряща
жар
казах
не пипай
много ще пари
не е момиче
опасен
пожар.

Зад кадър

Сакове,
прах,
ноти и нощи,
моливи,
сенки,
препълнено кошче,
ритъм без музика,
"Топло е още!",
кафето - димящо,
пръсти горещи,
парещи устни,
прозорец,
вагон,
пуф-паф,
целувки,
скрити зад кадър,
тунел - после червей...
И повече няма!

: )

“Когато я целувам,
не го мисля,
правя го инстинктивно.
И ми се иска целия да вляза в нея
- бавно, после интензивно.
Когато я целувам,
не разсъждавам, единствено усещам.
Нея.Кожата й. И още нещо.
И не мога да повярвам,
колко е красива.
И затварям очи. А не бива.
И ми се целува. И ми се мълчи.
И усещам колко е щастлива.
От целувките ми тя ще изгори.
Не е факла, но е барут
за нея аз съм огънят,
избавлението от дълъг студ.”
— Ивайло Захариев