не го мисля,правя го инстинктивно.
И ми се иска целия да вляза в нея
- бавно, после интензивно.
Когато я целувам,
не разсъждавам, единствено усещам.
Нея.Кожата й. И още нещо.
И не мога да повярвам,
колко е красива.
И затварям очи. А не бива.
И ми се целува. И ми се мълчи.
И усещам колко е щастлива.
От целувките ми тя ще изгори.
Не е факла, но е барут
за нея аз съм огънят,
избавлението от дълъг студ.”
— Ивайло Захариев
Няма коментари:
Публикуване на коментар