Отвътре

отвътре имаш
вселени някакви
отвътре си мека
като средичката
на бял ръчен
от селската фурна
и си чиста отвътре
другото се мие
другото са катрани
от дните
отвътре си огънче
на клечка кибрит
стигаш да пламна
но топлиш

аз съм по-скучен
отвътре съм твой

Августин Господинов

Любовта не е стъклена

Или от захар

Любовта чука здраво

На вратата ти

Без да звъни

Влиза

Мокър

От дъжда

И знае 69

Начина да те

Накара да се усмихнеш.

Никакво сиво

пулсът си има име
и цвят
ти си червен
с малко зелено
което бие на синьо
и моите пръсти
се целуват
с твойте боички

изцапай ме още
ще ти го върна
играем
на пъстро
никакво сиво

животът е кратък
палитрата пълна
мястото свърши
за тъжни нюанси.

"И това ще мине."

Само ако спреш за малко. Тридесет и четири целунати секунди или два усмихнати подскока върху леглото – стигат,за да се върнеш назад. В онова назад,когато си мислеше,че нещата са твърде зле,за да минат. Или,че времето е твърде старо и уморено да те излекува. Или, когато въздишките ти се измерваха в грамове. Когато мислите бяха шарени прежди – заплетени,на места скъсани,леко бодливи.Спомняш си,но прилича на сън,който плавно се изплъзва от главата ти,още преди да си измиеш зъбите.Размазани цветове и сиво.Сега всичко е ясно.Чисто и свежо като чаршафите в леглото ти – в твоето си легло.Миговете – онези трудните,вече не могат да крадат красиви чувства.Сякаш някой с тънка вълшебна пръчица е докосвал клепачите ти докато спиш,в продължение на няколко оцапани с кафе календарни листа и си е тананикал мелодия – няколко ноти тиха обич,които помагат.Винаги помагат.За една минутка – топла минутка - разбираш,че е минало.Затваряш очи,поемаш дъх.. и.. Боц! Ваксината е сложена. Свърши вече. И ти си герой,че издържа.Следва хубавото.Най-хубавото. Новото начало.И въпреки,че това няма да е последната ваксина,нито последният пломбиран зъб,ти имаш свободно място за още един килограм кураж. За тонове усмивки. За няколко нови кариеса. За одраскани колене. За каквото и да е. Ти ще си казваш „Ще мине. И това ще мине.”,защото знаеш,че минава. Всичко минава.. 

Докато спиш.. Чуваш ли мелодията?