Само ако спреш за малко. Тридесет и четири целунати секунди или два усмихнати подскока върху леглото – стигат,за да се върнеш назад. В онова назад,когато си мислеше,че нещата са твърде зле,за да минат. Или,че времето е твърде старо и уморено да те излекува. Или, когато въздишките ти се измерваха в грамове. Когато мислите бяха шарени прежди – заплетени,на места скъсани,леко бодливи.Спомняш си,но прилича на сън,който плавно се изплъзва от главата ти,още преди да си измиеш зъбите.Размазани цветове и сиво.Сега всичко е ясно.Чисто и свежо като чаршафите в леглото ти – в твоето си легло.Миговете – онези трудните,вече не могат да крадат красиви чувства.Сякаш някой с тънка вълшебна пръчица е докосвал клепачите ти докато спиш,в продължение на няколко оцапани с кафе календарни листа и си е тананикал мелодия – няколко ноти тиха обич,които помагат.Винаги помагат.За една минутка – топла минутка - разбираш,че е минало.Затваряш очи,поемаш дъх.. и.. Боц! Ваксината е сложена. Свърши вече. И ти си герой,че издържа.Следва хубавото.Най-хубавото. Новото начало.И въпреки,че това няма да е последната ваксина,нито последният пломбиран зъб,ти имаш свободно място за още един килограм кураж. За тонове усмивки. За няколко нови кариеса. За одраскани колене. За каквото и да е. Ти ще си казваш „Ще мине. И това ще мине.”,защото знаеш,че минава. Всичко минава..
Докато спиш.. Чуваш ли мелодията?
Няма коментари:
Публикуване на коментар