Празник на красотата

Нямах търпение да порасна,за да празнувам  8-ми март. Нямах търпение да дойде моментът,когато с приятелките ми ще си честитим празника,ще си разменяме цветя,усмивки и пожелания. Нямах търпение,защото има нещо толкова,толкова красиво в този празник, и това е женската сила.
Тази сила,която е толкова,толкова различна от мъжката. Силата,която те утешава и мотивира,когато загубиш футболен мач. Силата,която не спи,за да ти ушие рокля за пиесата. Силата,която знае какво да каже,когато ти разбият сърцето. Силата,която ти връща усмивката,когато се прибираш вечер,изморен от работа.Красотата на тази сила се крие в нежността. Безумно красиво е да съчетаваш сила и нежност,да бъдеш утеха,упора,приятел и слънчев лъч за любимите ти хора. Това има значение,а не годините ти или мъжете,с които си спала. Тази сила заслужава да бъде обичана,уважавана,ценена. Тази сила дава живот,разказва приказки,целува по челото,слуша,вдъхновява,прощава. Понякога учи и работи по цели нощи,за да докаже способностите си. Друг път те гледа влюбено,усмихва ти се и ти помага отново да повярваш в себе си,когато си загубил увереност.
Възхищавам се на всички жени,които са открили тази прекрасна сила в себе си.Точно тя ни прави красиви,точно тя ни прави жени.