има вечери
в които
не ми трябват
трапчинки
и зелени очи
и празни думи
за да се влюбя
стига ми само
хубава музика
букет маргаритки
и онзи лъч
от луната
който влиза
при мен
през прозореца
раздава щедро
целувки по челото
и ме кара
отново
да заспивам
щастлива.

Красиви секунди

всяко

пораснало 

момче 

си има

една песен 

която му 

свива стомаха 

разбързва пулса 

и издава 

че дори  

най-силните мъже 

омекват при 

спомена за

онези 

красиви секунди 

прекарани 

до момичето

с което 

са били
винаги

нежни.

Класа

толкова жени 

осъдени
охулени
намразени

защото 

нямат 

таланта 

да молят 

за внимание 

и не са родени 

безпомощни

ревниви

жалки 

а това 

което
не могат 

да скрият 

щедро 

сипва 

сол 

в раните 

на дамите 

пожълтели от завист

показали всичко.

Следи

ще има следи
по ризата ти
на гърба ти
в сърцето ти
след като
ти покажа
галактиките
в очите ми
и те оставя
да се изгубиш
в космоса
за да те намеря
отново
и отново
ще те гледам влюбено
ще се усмихвам на
всяка лъжа
а когато
играта ми
омръзне
ще те напиша
ще те целуна
и ще си отида

11 вечерта е. Гледам филм с най-добрата ми приятелка само месец преди да завърша гимназия. Не ни трябва нищо друго освен две бутилки Somersby и старите,използвани безброй пъти като оръжия,възглавници. Моментът е запазен,запечатан и обичан. Скрила съм го с усмивка при всички останали,малки моменти,случили се през тези пет луди години. За тези специални години се говори толкова много. На едни им липсват,на други - не,трети ги мразят,а някои още не могат да изтрезнеят и да осъзнаят,че вече са отминали.

Знам само,че от гимназията никога не излизаш такъв какъвто си влязъл - все нещо или някой ще те промени.

Прекрасно си спомням изражението на майка ми,виждайки лакираните ми черни нокти.

И надигнатите вежди на татко,когато споменах "дискотека" и "момчета" в едно изречение.

И всички онези,толкова силно повлияни от пубертета, емоции,разговори,постъпки. Някои са безкрайно нелепи,други - безкрайно неловки,но не съжалявам за нищо. 

Не съжалявам за лудите вечери с лудите момичета. Не съжалявам за размазания грим на сутринта. Не съжалявам за лилавата коса в девети клас. Не съжалявам,че съм се влюбвала в нещастници.

Тези пет години много приличат на прохождането - мама и татко те изпускат от ръце за малко,искаш да полетиш,засилваш се,падаш - поплакваш си,но после пак се изправяш и опитваш отново. И така докато не се научиш да гледаш с усмивка на всяка спънка,на всеки неловък момент,на всеки нещастник. Защото животът продължава и на 18 - мога само да го обичам с наивността на 8-годишна. 

Вече е почти 1 сутринта. Гледам празните бутилки,усмихвам се на отминалия момент и го усещам във вените си,по кожата си,в сърцето си. Няма втора такава тръпка. Обичам живота. С всеки един дъх,с всеки един човек и с всяка една спънка, вървя напред. Готова съм да полетя,да падна,да поплача,да се изправя и да опитам отново. Готова съм да не съжалявам,защото именно за онези луди вечери,запечатани моменти и откраднати целувки си струва да се живее! 

С него сме
електрони
от различни
атоми.