Рай

И не че

танцуват

драконите

в стомаха ми

когато те видя.

И не че

съм влюбена

в мелодията

на гласа ти

когато говориш.

Но знам че

ако има

рай

той е между

пръстите ти

когато се 

прегръщат 

с моите.

Отвътре

Отвътре си пълен
с истории
всякакви
отвътре си топъл
като чай
през декември
във два през нощта
и си момчешки отвътре
хлапе със
хвърчило
и шарена топка
скрито безшумно
зад очи
на голям
отвътре си
три
кратки ноти
задраскани
и знам че
не казвам
но цял ден
ми се слушат.

Огънчета

целувките ти

са огънчета
а ти си
пожар
и знаеш как
да пламнеш
да стоплиш
но не забравяй
ледените момичета
не горят
не топлят
топят се
изчезват внезапно
между пръстите ти
и докато се опитваш
да ме запалиш
ще
те
изгася.

Има сутрини
За такива песни Под душа Със теб Или без Пак ще си пея И закуска В леглото Ще си направя С усмивка Навън ще изляза Със теб Или без Пак ще танцувам Няма да се бавя Животът ме чака Бягай Хвани го Недей да ме гониш Със мен Или без Има вечери За такива момичета Сами И щастливи

Без момчета

Без драми Само с текили И нощи В които Само лимоните Са кисели.

Отвътре

отвътре имаш
вселени някакви
отвътре си мека
като средичката
на бял ръчен
от селската фурна
и си чиста отвътре
другото се мие
другото са катрани
от дните
отвътре си огънче
на клечка кибрит
стигаш да пламна
но топлиш

аз съм по-скучен
отвътре съм твой

Августин Господинов

Любовта не е стъклена

Или от захар

Любовта чука здраво

На вратата ти

Без да звъни

Влиза

Мокър

От дъжда

И знае 69

Начина да те

Накара да се усмихнеш.

Никакво сиво

пулсът си има име
и цвят
ти си червен
с малко зелено
което бие на синьо
и моите пръсти
се целуват
с твойте боички

изцапай ме още
ще ти го върна
играем
на пъстро
никакво сиво

животът е кратък
палитрата пълна
мястото свърши
за тъжни нюанси.

"И това ще мине."

Само ако спреш за малко. Тридесет и четири целунати секунди или два усмихнати подскока върху леглото – стигат,за да се върнеш назад. В онова назад,когато си мислеше,че нещата са твърде зле,за да минат. Или,че времето е твърде старо и уморено да те излекува. Или, когато въздишките ти се измерваха в грамове. Когато мислите бяха шарени прежди – заплетени,на места скъсани,леко бодливи.Спомняш си,но прилича на сън,който плавно се изплъзва от главата ти,още преди да си измиеш зъбите.Размазани цветове и сиво.Сега всичко е ясно.Чисто и свежо като чаршафите в леглото ти – в твоето си легло.Миговете – онези трудните,вече не могат да крадат красиви чувства.Сякаш някой с тънка вълшебна пръчица е докосвал клепачите ти докато спиш,в продължение на няколко оцапани с кафе календарни листа и си е тананикал мелодия – няколко ноти тиха обич,които помагат.Винаги помагат.За една минутка – топла минутка - разбираш,че е минало.Затваряш очи,поемаш дъх.. и.. Боц! Ваксината е сложена. Свърши вече. И ти си герой,че издържа.Следва хубавото.Най-хубавото. Новото начало.И въпреки,че това няма да е последната ваксина,нито последният пломбиран зъб,ти имаш свободно място за още един килограм кураж. За тонове усмивки. За няколко нови кариеса. За одраскани колене. За каквото и да е. Ти ще си казваш „Ще мине. И това ще мине.”,защото знаеш,че минава. Всичко минава.. 

Докато спиш.. Чуваш ли мелодията?  

: }

    - Августин Господинов

По кралски

Замък от его
стени от морал
само попитай
от всичко разбира
с усмивка на принц
с корона на крал
и всяко момиче
за него умира
моля недейте
скъпи принцеси
истината грозна
не ще ви хареса
защото на думи
рицарят може
цяла вселена
да ви предложи
но дойде ли време
за битка голяма
героят изчезва
и дим да го няма.

...

и червената ти рокля

и уверената ти походка

денем

и всичките ти

високи обувки

изчезват внезапно

нощем 

когато

светът е за двама.

Пожар

Без четка
без гума
със пръсти
рисува
без правила
от листа излиза
не мига дори
и пода облича
с целувки
и дрехи от
шарени мисли
гримира го щедро
не казва и дума
не носи обувки
фиби и шноли
не пипай
че пари
април е виновен
влюбен безумно
превърнал се в огън
уж да я стопли
но в пламъци
лумнал
изгаряща
жар
казах
не пипай
много ще пари
не е момиче
опасен
пожар.

Зад кадър

Сакове,
прах,
ноти и нощи,
моливи,
сенки,
препълнено кошче,
ритъм без музика,
"Топло е още!",
кафето - димящо,
пръсти горещи,
парещи устни,
прозорец,
вагон,
пуф-паф,
целувки,
скрити зад кадър,
тунел - после червей...
И повече няма!

: )

“Когато я целувам,
не го мисля,
правя го инстинктивно.
И ми се иска целия да вляза в нея
- бавно, после интензивно.
Когато я целувам,
не разсъждавам, единствено усещам.
Нея.Кожата й. И още нещо.
И не мога да повярвам,
колко е красива.
И затварям очи. А не бива.
И ми се целува. И ми се мълчи.
И усещам колко е щастлива.
От целувките ми тя ще изгори.
Не е факла, но е барут
за нея аз съм огънят,
избавлението от дълъг студ.”
— Ивайло Захариев

Мечта

сандалите ми
искат да
изтичат
някъде
на есен
да танцуват
със дъжда
да запеят
нова песен
някому
а може би
на мен сама
далеч от
стари
чувства
мисли
обич
да намеря
топлина
сгушена
до малката
светулка
да шепна
тихо
своята
мечта
направи ме
като тебе
превърни ме
в светлина.