Жажда

танцува ми се 

сякаш никога 

не съм живяла 

живее ми се 

сякаш сега 

танцувам 

за първи път.

Before I go to sleep

At the age of 18 we have the right to be whoever we want to be. 

Nevertheless, at the end of the day I will always choose to be myself - messy, chaotic, in love with the idea of love,  weird... me. 

Embracing my flaws, touching every single wound with forgiveness, kissing the night with gratitude and realising that all I need is what I have. And that's enough. 

And that's okay. 

Вълните на морето са жени,
избягали от къщите – окови.
Ела, една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.

Ела, сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото – умира.

Евтим Евтимов 

Любов от първи прочит

Invictus

Out of the night that covers me, 

      Black as the pit from pole to pole, 

I thank whatever gods may be 

      For my unconquerable soul. 

In the fell clutch of circumstance 

      I have not winced nor cried aloud. 

Under the bludgeonings of chance 

      My head is bloody, but unbowed. 

Beyond this place of wrath and tears 

      Looms but the Horror of the shade, 

And yet the menace of the years 

      Finds and shall find me unafraid. 

It matters not how strait the gate, 

      How charged with punishments the scroll, 

I am the master of my fate, 

      I am the captain of my soul. 

William Ernest Henley

Ако стихотворенията бяха хора,нямаше да погледна друго освен това. Решено е. Влюбена съм. И точка. 

Една целувка под нулата

събуждам се
в 3 и 15
защото е студено

вадя одеяло
дебела пижама
начупвам шоколад
горещо какао
но пак е студено
и не от дъжда
и не е във стаята
а една целувка
под нулата
хвърлям одеялото
затварям очи
лягам без дрехи
защото знам
че там където
ти ме замръзна
нищо друго
не може
да ме
стопли.

има вечери
в които
не ми трябват
трапчинки
и зелени очи
и празни думи
за да се влюбя
стига ми само
хубава музика
букет маргаритки
и онзи лъч
от луната
който влиза
при мен
през прозореца
раздава щедро
целувки по челото
и ме кара
отново
да заспивам
щастлива.

Красиви секунди

всяко

пораснало 

момче 

си има

една песен 

която му 

свива стомаха 

разбързва пулса 

и издава 

че дори  

най-силните мъже 

омекват при 

спомена за

онези 

красиви секунди 

прекарани 

до момичето

с което 

са били
винаги

нежни.

Класа

толкова жени 

осъдени
охулени
намразени

защото 

нямат 

таланта 

да молят 

за внимание 

и не са родени 

безпомощни

ревниви

жалки 

а това 

което
не могат 

да скрият 

щедро 

сипва 

сол 

в раните 

на дамите 

пожълтели от завист

показали всичко.

Следи

ще има следи
по ризата ти
на гърба ти
в сърцето ти
след като
ти покажа
галактиките
в очите ми
и те оставя
да се изгубиш
в космоса
за да те намеря
отново
и отново
ще те гледам влюбено
ще се усмихвам на
всяка лъжа
а когато
играта ми
омръзне
ще те напиша
ще те целуна
и ще си отида

11 вечерта е. Гледам филм с най-добрата ми приятелка само месец преди да завърша гимназия. Не ни трябва нищо друго освен две бутилки Somersby и старите,използвани безброй пъти като оръжия,възглавници. Моментът е запазен,запечатан и обичан. Скрила съм го с усмивка при всички останали,малки моменти,случили се през тези пет луди години. За тези специални години се говори толкова много. На едни им липсват,на други - не,трети ги мразят,а някои още не могат да изтрезнеят и да осъзнаят,че вече са отминали.

Знам само,че от гимназията никога не излизаш такъв какъвто си влязъл - все нещо или някой ще те промени.

Прекрасно си спомням изражението на майка ми,виждайки лакираните ми черни нокти.

И надигнатите вежди на татко,когато споменах "дискотека" и "момчета" в едно изречение.

И всички онези,толкова силно повлияни от пубертета, емоции,разговори,постъпки. Някои са безкрайно нелепи,други - безкрайно неловки,но не съжалявам за нищо. 

Не съжалявам за лудите вечери с лудите момичета. Не съжалявам за размазания грим на сутринта. Не съжалявам за лилавата коса в девети клас. Не съжалявам,че съм се влюбвала в нещастници.

Тези пет години много приличат на прохождането - мама и татко те изпускат от ръце за малко,искаш да полетиш,засилваш се,падаш - поплакваш си,но после пак се изправяш и опитваш отново. И така докато не се научиш да гледаш с усмивка на всяка спънка,на всеки неловък момент,на всеки нещастник. Защото животът продължава и на 18 - мога само да го обичам с наивността на 8-годишна. 

Вече е почти 1 сутринта. Гледам празните бутилки,усмихвам се на отминалия момент и го усещам във вените си,по кожата си,в сърцето си. Няма втора такава тръпка. Обичам живота. С всеки един дъх,с всеки един човек и с всяка една спънка, вървя напред. Готова съм да полетя,да падна,да поплача,да се изправя и да опитам отново. Готова съм да не съжалявам,защото именно за онези луди вечери,запечатани моменти и откраднати целувки си струва да се живее! 

С него сме
електрони
от различни
атоми.

търкулват се 

бели и чисти 

и в ръцете ти 

стават на кал.

10%

Ние сме щастливи. Честно. 90% от времето не ни трябва никой друг. Главите ни са пълни със схеми,мечти,намерения и самолетни билети. Често затваряме очи и се пренасяме в бъдещето. Виждаме кадри от прекрасните моменти,които ни чакат. Кадри,пренаситени с усмивки,красиви места и интересни хора.
Ние сме добри режисьори. Много добри. Имаме високи критерии за главните роли в нашия филм. И си просто аут ако се провалиш по време на играта. Не прощаваме грешки.
Ние сме мечтатели. Оптимисти. Млади сме и животът ни е лесен. Твърде лесен. (Само не ни го казвай!) Имаме теории за всичко. Опитай да ги оспориш! Ще те победим. Не,че знаем от опит,разбира се. Но сме добри!
Ние обичаме. Живота,живота,живота. О! И нас самите. Ама много се обичаме. Само хората.. Трудно ги приемаме в нашия подреден,щастлив и спокоен свят. Защо са ни? Да ни натоварват,досаждат или... обичат? Ужас!
Ние сме щастливи. Честно! 90% от времето - всичко е прекрасно. Усмихваме се. Мислим си за бъдещето и просто не ни трябва никой. Но има едни 10%. Леко самотни. Леко сиви. Когато малко ни омръзва да играем главната роля сами.

Животоспасяващо

има дни

в които да останеш

буден нощем

е жизненоважно

защото все някой трябва

да зададе онези въпроси

чиито отговори

вървят задължително

с червено Marlboro

4 часа след полунощ

и все някой трябва

да изхвърли фасовете

да запали лампичките

и да бъде герой

в онези сутрини

когато да заспиш

за да се спасиш

от грозната истина

е животоспасяващо.

Празник на красотата

Нямах търпение да порасна,за да празнувам  8-ми март. Нямах търпение да дойде моментът,когато с приятелките ми ще си честитим празника,ще си разменяме цветя,усмивки и пожелания. Нямах търпение,защото има нещо толкова,толкова красиво в този празник, и това е женската сила.
Тази сила,която е толкова,толкова различна от мъжката. Силата,която те утешава и мотивира,когато загубиш футболен мач. Силата,която не спи,за да ти ушие рокля за пиесата. Силата,която знае какво да каже,когато ти разбият сърцето. Силата,която ти връща усмивката,когато се прибираш вечер,изморен от работа.Красотата на тази сила се крие в нежността. Безумно красиво е да съчетаваш сила и нежност,да бъдеш утеха,упора,приятел и слънчев лъч за любимите ти хора. Това има значение,а не годините ти или мъжете,с които си спала. Тази сила заслужава да бъде обичана,уважавана,ценена. Тази сила дава живот,разказва приказки,целува по челото,слуша,вдъхновява,прощава. Понякога учи и работи по цели нощи,за да докаже способностите си. Друг път те гледа влюбено,усмихва ти се и ти помага отново да повярваш в себе си,когато си загубил увереност.
Възхищавам се на всички жени,които са открили тази прекрасна сила в себе си.Точно тя ни прави красиви,точно тя ни прави жени.  

touch me
with words
where your hands
can't reach

3 am

никой 

не забеляза

размазаното ми 

червило  

и скъсаната ти 

риза 

нито трите 

сантиметра

въздух  

които ни 

делят 

докато танцуваме

но погледът ти

ме издава 

рисува

нахално

руменината

по лицето ми

   

 и разказва
истории

за празния 

асансьор в 

три сутринта.

ако
римите ми
са подредени
а мечтите - неразрошени
от ветрените мелници
не съм Аз,
не съм.

ако 

мислите ти

са разхвърляни 

а очите - усмихнати

на листовете с ноти

ти си,

Ти.

Парадокс

името ти 

е метафора

хиперболизирах 

всяка буква

сложих ти 

лъжливи епитети 

и се влюбих 

в парадокс.

Knight

twinkle twinkle little star
where my prince has gone so far
maybe he is lost or blind
please don't let him lose his mind
hope he's patient
hope he's strong
and never ever treat me wrong
little star
don't care if he's rich
unless he doesn't act like bitch
give him blessings
give him map
make him listen gangsta rap
and little star
do not forget
send me someone
good in bed
romantic
honest
kind and sweet
who loves me truly
and never cheats
hold a second little star
don't send me prince
i've gone too far
fuck Romeo
send me knight
with silver sword
with golden heart
and even in
the darkest night
to fight for me
and treat me right.